Традициите са онова, което съхранява един народ. Те са кодирани дълбоко в съзнанието и в гените. Те са онази невидима нишка, която води една общност през вековете, често дори без членовете и да го съзнават
Хилядолетия наред по земите на граовско през януари, мъжете са се маскирали, препасвали са тежки чанове и са излизали за да възродят природата, да прославят новото начало, за здраве и берекет. Силни огньове са разцепвали мрака тогава преди хилядолетия. Правят го и сега. Сурва е. Древен обред от преди векове, който живее и днес. В основата си той отпраща към вярата на траките и култът към възраждащото се ново начало.
Днес силната вяра в онези богове е отстъпила място на новото, на забавата, на веселбата, но обичаят е жив. По Сурва в средата на януари из всички места в Пернишко мъже, но вече не само, защото в групите има и жени и деца отново се масират, отново препасват тежки чанове и отново играят мистичното сурвакарско хоро за здраве и берекет.
Тази вечер в село Мещица среща си дадоха групите на селото и тази на Витановци. Мало и голямо беше излязло да ги гледа.
Наш репортер срещна нея- Виктория. Тя е само на четири години, но вече е облечена в кожи и на кръстчето и има малки звънчета. Подскача в ритъма на големите. И ако мислите, че е там, защото има някой от рода и /баща. дядо/, който предава традицията, не- няма такова нещо.
Вики се е докоснала до традицията миналата година за първи път и не само че не се е уплашила от силния екот на чановете, но и толкова се е впечатлила, че пожелала и тя да бъде част от това.
"Не съм го искала, тя пожела, а аз реших, че не бива да я спирам”, сподели майка и. Оказва се, че семейството живее в далечен Лондон и специално е планирало почивката си, за да бъде тук през януари. Истински пазители на традицията и на българското се оказват родителите на малката и не бива да е изненада, че тя сама се е запалила по нашенското
Малко срамежливо и с доза подозрение момиченцето ми казва, че е облечено по този начин, защото така трябва и макар да и е трудно все още да определи сурвакарка ли , както се наричат по обичай маскираните тук или куерка, както част от хората в групите се определят, детето подскача с големите около огъня и доказва на всички, че традицията си е традиция, съхранила ни е, живее в настоящет и ще пребъде с нас през вековете.
След като се наигра край огъня Вики ми сподели, че има само една приятелка в далечен Лондон и на нея ще разкаже, защо е имала кожени дрехи и звънчета и как е играла с големите край огъня
И както тя повелява множеството беше благословено от войводата! Получи традиционното благопожелание за здраве и добруване. Доказа, че сме били, сме и ще бъдем: по това време на годината с чанове, маски и край огъня. Обредът е кодиран в гените ни и ще победи всичките превратностти на време и пространство. Все пак Виктория означава победа, а Вики беше част от случващото се тази вечер в Мещица
