info@glashatai.com 01:22 29.05.2020

Изпитанието свали маските


Изпитанието  свали маските Източник на снимката: личен архив

Радослава Манова в едно изключително откровено интервю за изпитанието, за преодоляването му, за творчеството, което спасява и разголва

Поводът да Ви поканя за интервю беше Ваш пост в социалната мрежа. Там Вие размишлявате за вярата и свободата и завършвате с  „Мога да мрънкам , но съм събрала себе си и се моля за човечеството и за човешкото!” Как точно човек се събирате в себе си в тази конкретна нетипична ситуация, в която сме всички? Как се спасявате? Какво четете, какво слушате?

Обичам дома и градината си. Те винаги са били мой пристан- затваряш вратата и си в своя свят- тих, спокоен, пълен с обич и красота. Винаги намирам с какво да се занимавам- сама се грижа за растенията, чета ( в момента препрочитам “Властелинът на пръстените), обичам да готвя и да споделям “хляба” си със скъпи приятели. Слушам музика- когато бях учител често ми задаваха въпроса каква музика харесвам. А аз шеговито отговарях- и да ви кажа не сте ги чували, “ретро” са (Pink Floyd , Mariza,Charl Aznavour...) Зависи от настроението ми- има музика, която ме зарежда и изпълва с енергия, със сила. Друга, която разнежва душата ми, кара ме да плача и мечтая. Сега в това кризисно време истинското ми “събиране“ е времето когато рисувам. Това са часове, в които не мисля за друго освен за “раждането на нещо”, като магия. Пренасяш се в друг свят, идеалният, който е рожба на любовта и красотата. А за мен като човек , този свят винаги е бил по- истински, по-значим и вълнуващ. Но за да не звучат думите ми нагласени ще споделя, че има и много моменти в които съм уплашена и притеснена. В тези моменти топлата стая ми изглежда като кафез, тесен и малък, в чиито решетки се блъска душата ми в опити да полети и ако излети, каца пак там - върху бялото платно.

Бедата сякаш ни връхлетя изведнъж и отново поляризира мненията за справянето с нея. Вярно,  е  че сме хора на крайностите, но  откъде се взе  толкова омраза в обществото ни?

Изпитанието ни връхлетя сякаш “изневиделица”. Но, смятам, че всичко това в зреело отдавна. Загубили се бяхме в суета, без духовност и мяра; грубия егоизъм и материалния свят ни бяха оковали като с вериги. Това изпитание, за съжаление, показа истинското ни лице. Носим маски, но маските всъщност са свалени. Видяхме истината - кои са и какви са дори и най - близки за нас хора .

 

- Как да запазим сърцата си топли във време на толкова  отрицание и отчуждение?

Вместо да се смирим , философстваме за да се примирим с лишенията в живота си днес, за да намерим смисъл, да забравим или просто за “спорта”. Една латинска сентенция гласи ”Primum vivere, deinde philosophar”. Първо да живеем, за да можем да философстваме. Мисля че не ни е нужна нито прекалена дързост, нито страх, нито празно философстване. Нужно ни е да се “съберем”, да бъдем заедно, да бъдем разумни и отговорни ,да приемем, че всички предприети стъпки са необходими и възможно най - добрите. Та тази ситуация е толкова непозната и шокираща за целия цивилизован свят! Няма гаранция, няма панацея . Затова трябва да бъдем по- смирени, добри и благородни.  Не омразата, а състраданието трябва да ни води. Защото състраданието е същността на човешкото ни лице,  на истинската духовна любов. Не можем да бъдем еднакви , сърцата ни са различни и носят различна топлина. По - големите и по-топлите трябва да дадат на малките. За да се спасим всички, всички сме нужни.

На прага сме на най-големите християнски празници: Цветница и Великден. В годините ходенето до храма често беше нещо като мода. Сега може би ще се превърне в повод за разходка. Безбожници ли сме? Защо ни се случват всичките тези беди, напоследък?

Мисля , че това изпитание е знак от Бога, показва ни , че е дошло време за чиста и сърдечна молитва.

Перничани Ви познават като секретар на община Перник до преди няколко месеца. За много от младите хора в този град сте любимата учителка. Разкажете за себе си в кратки изречения, моля

За себе си в няколко кратки изречения- много години бях учител по български  език и литература. Да бъдеш истински учител е изпитание и предизвикателство. Като учител вярвам, че единственият верен път е да обичаш и уважаваш учениците си. Те безпогрешно разбират това и ти отвръщат с най- истинска и неподправена любов.

Като секретар на Община Перник имах много нови предизвикателства, научих много и се калих. Но не промених мировъзрението си: да обичаш и уважаваш хората, идеалист съм, дърво с корени - понякога мека и сантиментална - честността е качество , което ценя много и продължавам да вярвам - вярвам, че трябва да градим мостове, а не да ги рушим. Защото”мостовете от всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи , са най-доброто и най -ценното”(Иво Андрич) -силните и смели личности ме вдъхновяват, не харесвам “мишките”

Само преди месеци изненадахте публиката с първата си изложба и впечатлихте не само любителите на изобразителното изкуство, но и много майстори на четката. От какво се раждат картините Ви?

Рисувам откакто се помня. Но за всяко нещо си има време, време да узрее и да се роди. Картините ми родени сега са дълго натрупвани емоции и всяка една е дълбоко преживян искрен миг- на любов и страдание, на болка; на мъдрост или просто мигове на съзерцание и хармония. Мигове, в които усещаш пулса на Земята.

Творчеството до голяма степен е личностно разголване? Не Ви ли прави то по-уязвима?

 Картините ми са откровения и наистина “разголват “ душата на “художника”. Да си призная беше ме страх от това, но вече - не! Разбрах , че мога да бъда силна там където съм най- уязвима. „Когато съм слаб между човеците, тогава съм силен пред Бога” Апостол Павел

Казват, че по Коледа и Великден стават чудеса? Какво чудо пожелавате за себе си? А за всички хора?

Иска ми се да бъдем силни, заедно смирени и да вярваме, че утре отново ще се прегърнем, отново ще се съберем с приятелите си и ще се радваме на свободата да бъдем на местата, които обичаме, но вярвам и по- добри!

 

 

 

Благодаря Ви!

Благодаря за поканата . Всичко , което споделих е искрено.

 

Въпросите зададе: Любомира Седевчева

Снимки: личен архив


Публикувана на 01.04.2020


0 коментара