Фестивалът- шарен, пъстър, шумен, дрънчащ, ухаещ, опиянен и опияняващ, изкара всичко живо навън. Тръгнаха дефилетата, поднасяха се храни, лееха се огнени напитки. С една дума Сурва си е Сурва.
Граовска трапеза подредиха представители на 11 пенсионерски клуба. За първи път в проявата със свои ястия се включиха и гостите от Лесковац- република Сърбия. Вкустната част от фестивала беше последвана от тази на огнените течности. "На казана" домакини и гости дегустираха вино и ракия, на местни производители.
Голяма част от публиката, се беше ориентирала към Сурвакарското село, където също се лееха огнени течности и ухаеше на апетитна скара
Търговци се надпреварваха да предлагат тематични и не чак толкова тематични сувенири. Все пак какво е фестивалът ако не си занесеш малка маска, магнитче или друга джунжурийка за спомен.
Хубава ни е традицията и отколешна, за да я обяснят организаторите за четвърта поредна година запознаваха мало и голямо с маскарадните персонажи и древната обредност в "Маскарадна сватба", вихреща се на открита сцена.
Специално жури бе натоварено с нелеката задача да оценява представянето на традицията
През целия ден страшни, грозни, причудливи маскирани персонажи наричаха за добруване и създаваха много настроение на граждани и гости.
Журито оценяваше строго и справедливо, а всички участници чакат с нетърпение компетентното му решение в края на Фестивала.
Има нещо много топло, човешко и истинско в традицията да се маскираме, да вярваме че това е начинът да започнем начисто . Има нещо много дълбоко и много човешко в предаването на тази обредност. Която съществува от векове и ще пребъде.
Ще я има Сурва, докато има такива големи сурвакари
Да бибата беше пречка да се запознашм, но аз съм сигурна, че след двайсетина години това слънчево дете, ще държи своето подобно дефиле.
текст и снимки
Любомира Седевчева
Още снимки от втория ден на "Сурва" може да разгледате секция "Галерия"