info@glashatai.com 07:28 25.11.2020

Да се насладим на различните мигове, които налага ситуацията


Да се насладим на различните мигове, които налага ситуацията Източник на снимката: сн. личен архив

 

Илиана Фончева е докторант по психология. Години наред работи в сферата на Здравеопазването като акушерка, здравен мениджър и преподавател по „Здравни грижи“. Има богат професионален опит и знания, които споделя не само в професионалното си поприще, а и като лектор към сдружението „Акушерките близо до майките“ към Алианса на българските акушерки. Била е дългогодишен председател на БЧК в община Гърмен с активна дейност и в социалната сфера.

Сред почитателите на лириката, тя е известна като едно от най-нежните и  докосващи пера в съвременната българска поезия. През 2018г. издава своята първа стихосбирка. Има над 750 творби, публикувани във Фейсбук, доста участия в литературни алманаси и сборници, скромни участия в литературни конкурси и награди.

Поканих я за интервю, заради рядкото съчетание на практикуващ „Здравни грижи“, психолог и поет, което в настоящата сложна ситуация дава различен поглед върху сполетялата ни беда с разпространението на Ковид-19.

Пандемията се вихри с цялата си сила. Вече има много болни , не малко смъртни случаи. Все по-трудно се намират места в болниците, лекарите и сестрите не достигат. В аптечната мрежа има липса и затруднения в снабдяването на лекарства.  Как всичкото това  ще ни се отрази?

  • Недостигът на медицински специалисти ще се отрази върху качеството на здравните грижи и резултата от лечебния процес. И ние ежедневно сме свидетели на това. Няма да навлизам в подробности, но за мен е абсурдно да се назначава лечение по телефона или по-обезпокоителният вариант – самолечение! Безумното изкупуване на лекарства от определени групи ще доведе до живото-застрашаващи състояния… Животът ни отведнъж се промени и ще се продължава да се променя. Ще се наложи да пренаредим своите приоритети. И това не винаги ще ни харесва. Трябва да заложим на силните си качества, за да излезем по-бързо от кризата. И в личен, и в национален план.

Ще развием неподозирани нива на емоции. Съпричастност и състрадание ще бъдат символ на мотива да ни има, а не само на човешко отношение.

Как да спасим, освен телата, и душите си?

  • Това е сложен процес, защото не може да бъдат спасявани разделно… Народът е казал: „Здрав дух в здраво тяло“! И най-безценните лекарства няма да изцерят тялото ни, ако фокусът на психичните процеси в душата е изместен. Тогава се вземат грешни решения, поради неадекватното възприемане на ситуацията. Повишеното ниво на стреса води до повишена тревожност, агресивно поведение, депресивни състояния и апатични мисли за безизходица. Всичко зависи от индивидуалните качества на личността и готовността за физически и психически отговор на ситуацията. Нека спазваме правилата, за да опазим себе си и да предпазим другите!

Защо според Вас българинът се лашка между пълното отричане на ситуацията /това е просто грип/ и лудостта да изкупи всичките възможни антивирусни препарати и антибиотици? Поведението ни има ли някакво обяснение?

  • Прекомерната и разнородна информация, с която ни залива медийното пространство, няма как да не рефлектира върху хората. Първата вълна на заболяването някои от нас приеха като сериозна световна заплаха, други останаха лаконични. На партийно ниво също се оказа натиск. Нормално е новото, непознатото да ни изплаши, да ни обърка, но имахме достатъчно време да се съвземем през летните месеци и всеки да направи трезва равносметка за себе си, семейството, близките. Бяхме предупредени какво ни очаква, но сякаш подценихме препоръките… А относно лекарствата: има прост начин за контрол, който в много аптеки в България не работи. Има препарати, които не изискват назначение от лекар, и такива, отпускани само срещу рецепта. Ако това предписание на властите се спазва, този хаос в аптеките нямаше да е реалност…

Покрай истерията от презапасяването с лекарства, особено уязвими се оказаха бременните. Години  наред се грижите за тях. Медицинската страна на нещата тук е ясна, но емоционалната? Какви ще са последиците от целия този стрес?

  • Бременните са уязвима група, към която подхождаме с повишена отговорност. Състоянието около пандемията се отрази първо чисто организационно върху превантивните грижи при тях. Наруши се ритъмът на женските / и детските/ консултации. Обремененото /чисто физиологично/ тяло и психика на бременните трябва да се справи и с „товара“ на цялата ситуация, свързана с Ковид-19. А липсващите лекарства доведоха до излишна паника. Властите реагират своевременно и лекарства за тях ще има. Промениха се не само доболничните грижи към бременните, но и грижите при родилките в болниците, и следродовия патронаж. Емоционално това се преживява във всеки един етап. Чувството за несигурност се засилва, послеродовата депресия зачестява.

И като цяло, на нивото на репродуктивното здраве, тепърва ще се проявяват патологичните ефекти на пандемията…

Вие самата сте в т.нар. уязвима група. Живеете в Благоевград- място, в което заразата винаги е била голяма. Какви са чисто личните Ви притеснения? Има ли моменти, в които Ви е страх? И от какво: от заразата, от евентуалната липса на адекватна медицинска помощ или пък намиране на лекарства?

  • Като животът на много хора в тази сложна обстановка, моят също претърпя катарзис. Онкологичното ми заболяване ме „изведе“ от редиците на работещите, заради предпазване от контакти с потенциални болни или носители на Ковид-19. И макар да обичам работата си, трябваше да пренаредя приоритетите за оцеляване. Беше страшно и неприемливо в началото, после осъзнах, че това е поредното изпитание, през което трябва да премина, не само в здравословен план. На доста въпроси за цялата ситуация, готови отговори и към момента нямам, защото динамиката е голяма… Бурята в душата ми също… Страхът е лош съветник, но се „улавям“, че мисля за дадено физическо неразположение първо като симтом на „болестта“, а после за поредната настинка… Страхувам се от усложнения! Не бих искала да се променя нищо в лечебния ми алгоритъм, който ме спасява години наред. Лекувам се в частна клиника, защото в държавната болница лечението ми излизаше по-скъпо. Парадокс, но факт! Лекуващият ми екип е един и същ от пет години и познава всяко мое неразположение. В България има много пукнатини при лечението на онкологичните заболявания, няма да ги обсъждам сега, но ако се наложи да се промени нещо, това ще бъде пагубно при мен. И не само при мен…

Как преодолявате този стрес?

  • Затворих се, изолирана като много други. С помощта на близки и приятели се справях. Имах моменти и на слабост… Непривичното свободно време опитах да превърна във време за любими занимания и да наваксам за неща, за които преди не е достигало. Наблегнах на дисертацията си, макар и в нова, нестандартна среда. Включих се в доста онлайн обучения, които ще ми бъдат от полза занапред. Слушам музика, гледам романтични филми. Мисля, че и това съдбоносно явление ще стихне, макар че болестта вече ми отне близки хора.

Дайте съвет на хората? Какво точно можем да направим, за да тушираме негативните емоции или да избегнем паниката?

  • Най-трудно се дава съвет, защото всеки има своята индивидуалност. Но ако сутрин, вместо „Добро утро!“, питате за броя на новите болни и починали, това означава, че подходът за справяне със ситуацията е грешен. Не казвам, че трябва да се неглижират данните и статистиката, но това може да проверим в друго време, различно от времето, което трябва да подарим на близките си и хората, които обичаме и значат много за нас! Особено в състояние на толкова много неизвестни... Паниката само ще навреди да приемем информацията адекватно. Нека се насладим на миговете, различни от традиционните, които налага ситуацията, но не с мисълта за затворници в собствените си домове. А като време, дадено ни да се преоткрием отново… Има толкова много нови форми на информационните технологии за комуникация, които могат да ни предпазят от чувството за самота и обреченост!

Как да запазим необходимото спокойствие,  особено ако се окажем в сложна ситуация на заразени или на близки на заразени?

  • Сложни ситуации има ежедневно. Тази е по-непозната. Да не позволяваме близките ни да се почувстват изолирани, за да не се упрекваме после. Нека им покажем обичта си чрез грижата за тях. Да действаме разумно, според указанията на специалисти, а не на „доброжелатели“. Компетентната помощ не е за пренебрегване, особено ако е своевременно получена.

Пишете изключително красива поезия? Как това Ви занимание помага в тежки ситуации?

  • Благодаря за милите думи! Пиша от дете. Осъзнавам промяната през годините в стила ми на писане, така както животът е променял и мен самата… Винаги съм казвала, че когато ми е най-тежко, се раждат едни от най-хубавите ми стихове. Това, което вълнува душата, за него пиша. Понякога на ден по няколко стихотворения, друг път замлъквам за дълго… Тук норма няма… И не се надпреварвам с никого. Защото насладата ще изчезне! Лечителната сила на обичта и подкрепата на моите почитатели е огромна и значима за мен! По мои стихове музикантът Тодор Върбанов написа и изпя няколко песни. Това не може да не ме радва!

Откровенията върху белия лист не Ви ли правят уязвима или напротив?

  • Имала съм не само суперлативи, особено в любовната лирика. Когато пиша от първо лице, това не значи, че всичко написано е преживяно лично от мен. Читателят не винаги осмисля това. С времето свикнах на градивната критика и съм благодарна за нея.

Уязвима съм дотолкова, доколкото съм истинска! А фалшива не мога да бъда… С всичките последици от това. И в поезията. И в живота.

Пожелавам Ви здраве и нова стихосбирка

 

Въпросите зададе Л. Седевчева

снимки: личен архив


Публикувана на 14.11.2020


0 коментара