„Първите седем”, да, клишето е ясно. Използват го, за да уязвят някого, за да подчертаят липса на обноски или дързък език.
Ако някой ден някой ни каже, че „липсват ни първите седем”, с увереност може да го пратим да ги търси някъде сред 20 400- те статии и повече от 55 000 снимки- буквално. И макар винаги да сме избягвали скандала на фактологично и езиково ниво, в последните дни, месеци, а вече и години се случва той да е необходимото зло, за да стресне някого и да го налара да се размърда, че и да свърши малко работа
Ако някой ден, някой ни каже, че няма ги „първите седем”, с подобаващо самочувствие ще отвърнем, че те са само за онези хиляди, които ни се доверяват ежедневно.
Ако някой ден някой ни каже, че седем години са малко, ще отговорим, че: те са да достатъчни да се изправиш на крака и да вървиш смело и уверено.
Ако някой ден някой ни каже, че седем години са малко, ще отговорим, че: за толкова време проговаряме, научаваме се кога да шепнем, и кога да крещим .
Ако някой ден някой ни каже, че седем години са малко, ще отговорим, че стигат да видиш света, да опознаеш особеностите, да намериш мястото си в него и да се отстояваш смело
Ако някой ден някой ни каже, че седем години са крайно недостатъчни да ви научат хората, ще отговорим, че много по-малко ни бяха достатъчни за да спечелим уважението и обичта на хиляди хора.
Ако някой ден някой ни каже, че седем години са малко, ще отговорим, че са достатъчни, за да съберат целия възможен хейт в нет-пространството и омраза в реалността.
Ако някой ден някой ни каже, че седем е малко, ще отвърнем, че след седмата хакерска атака, следващите спират да се броят, а следващите седмата заплаха будят само смях.
Седем години, обаче са крайно недостатъчни за да се решат болките в обществото ни, така че да няма писма започващо с „Моля помогнете …”
Ако някой ден някой ни каже, че седем години са много, ще опонираме , че няма време което да стигне, за да се научите да приемате спокойно искрената благодарност и леко наивният опит да бъдете вкарани в класации всякакви
Ако някой ден някой ни каже, че седем е много, помислете само през колко трагикомични гафове сте минали, в колко смешни ситуации сте се вкарал, а колко ли предстоят през следващите седем
Да, на седем сме, не ни липсват първите седем и както е казал проф. Чирков, те са толкова важни, защото вече сме изградили инстинктите, които след това помагат на съзнателния човек да се опълчи на средата, ако тя е враждебна.
С една дума, това важи само за Глашатай- да му мисли средата
Тук е мястото и аз да благодаря на десетки хилядите читатели , които ежедневно се доверяват и черпят информация от Глашатай, на колегите /администратор и сътрудници без които магията на сайта не би се случвала, на хостинг доставчика, на прекрасният ни звездоброец- астролога Марияна Петрова,
Тук е мястото и да спомена онези, които волно или не са необходимото „трънче в обувката”, държащо ни будни и нащрек през първите седем и сигурна съм, няма да ни пощади и през следващите.
Тук е мястото и да си спомним, за двете ни безценни звездички, без които първите седем, изобщо нямаше да ги има
И така:
Седем години, пълни с работа и удовлетворение
с доста напрежение и без излишно примирение.
Редяха се текстове, истории и снимки,
не липсваха и гафове превръщащи се в примки
Появиха се добри партньорства и искрени приятелства,
Имаше и доста позьорства и нагли предателства.
Понякога ежедневието беше пълно със завист и злоба
и често ни носеше емоции и веселие до късна доба.
Седе, години- как времето минава ....
без добро и лошо да ни подминава!
Да бъдем живи и здрави
И всяко зло да ни забрави!
Л. Седевчева
/гл. редактор/