Някой е решил, че у нас преди деня на изборите трябва да има ден за размисъл.А календарът определено си направи шега тази година като този ден съвпадна с деня на шегата- първи април
.Вероятно защото на тази географска територия най- мразим да мислим. Често имитираме мисловен процес, но мразим да мислим. Често даже наливаме мозъци на околните, за да избием комплекс с мисловната си дейност или по-скоро с липсата и. Всъщност не мислим. Как иначе човек да си обясни откровените дивотии, които всеки втори споделя в социалните мрежи. И ако сред споделящите има тролове, то сред откровено вярващите им- едва ли,
Мразим да мислим и това е. Елементарна мисъл трябва да има, за да не тръгнеш заразен по улиците. Една идея мозък е достатъчна, за да предупредиш онези, които евентуално си опитал да убиеш, та да не го направят и те по отношение на други.
Няма здрава мисъл, обаче за сметка на това шеги-бол. Някои будещи усмивка, други дебелашки. То и за това си трябва мисъл, да се сетиш къде точно е границата.
В България се шегуваме за добро настроение и усмивка, опитвайки се да погледнам на действителността откъм веселата и страна. И ъова по някакъв начин е спасително, но само до някъде. Защото бягството от действителността до нищо добро не е довело.
Нека и днес да се пошегуваме с някого, че такава е традицията или просто да се надсмеем над себе си.
И нека помислим трезво за бъдещето си Дано да я имаме тази мъничка мисъл. И дано да дойде овреме в главите ни. Все пак цял ден за размисъл имаме.
В Глашатай споделяме онази мисъл на Чудомир, че Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж.
Л. Седевчева