Мине не мине време, и някой вземе, че отвори дума за задължителна застраховка, данък, такса или както искате го наречете, които да се събират и да са в помощ на бедстващите след природни катаклизми. Особено активни стават носителите на тези идеи след наводнения, земетресения, свлачищa и т.н. А те в последните месеци и години, не ни подминават.
Вярно е, че идеята за подобно справяне с драматични ситуации има своята логика. Опасявам се обаче, че тук по нашите географски ширини, тя би се превърнала в просто събиране на пари и отупване на и без друго изпразнелия джоб на обикновения човек.
Разбира се, че държавата трябва да се погрижи за възстановяването на сградите и инфраструктората след подобно бедствие. Как ще събира пари за това е все тая. Важното е те да служат за нещото за което са предназначени. Извинете, но нереалистично ми се струва, когато един град или село са сринати от земетресение, отвлечени от наводнение или изпепелени от пожар, когато има жертви, да се появи един супермен, наречен застраховател или шеф на някакъв си пул, дори и държавен чиновник да е, все тая и да започне да строи или да изрече: "Спокойно, сега ще ви помогнем да възстановите разрушения си живот, защото вие сте си платили таксата”. А след това да изпълни думите си.
Л. Седевчева