Днес българската православна църква почита Неделя Сиропустна. Демят е популярен като Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от понеделник, започва Великият пост.
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове
.jpg)
Със Сирни Заговезни са свързани и игрите на белия кукер, запазени в наши дни в Странджанско.Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват обред за плодородие.
В някои краища на западна България е разпространен обичаят оратуване. Момчетата правят оратници - факли от слама, които въртят около главите си, за здраве и плодородие.