Казват, че всеки народ си заслужава съдбата, а отношението му към миналото е мерило за неговата зрялост и себеуважение. Днешната историческа дата и по-скоро отбелязването и в Перник са поредното доказателство за липсата на цености у наследниците на гордия Кракра. Не за първи път по тези земи честванията на велики дати минават протоколно и по задължение само за градските управници и политици, които днес, както и миналата година и преди … N на брой години ще се събрат пред паметника на Кракра Пернишки за да поднесат венци и цветя на признателност.
Само те ще са си и след това пред Двореца на културата, където пак както и лани и преди повече години отново ще свири Духовият оркестър и ще танцува "Граовска младост". Поради ключовото място може да се появят и неколцина случайно преминаващи граждани
Пак ще има словата на първенците в града, които отново високопарно ще изкажат възхитата си от историческото събитие и отново никой няма да чуе
Как ще празнуват българите и в частност перничани ли?! Те не празнуват, просто имат един почивен ден в повече. Някои са избрали да направят последно моренце тук или в съседна Гърция, други са на спа тук или разглеждат забележителности в някоя европейска или азиатска държава. Има и такива, които ще препълнят хипермаркетите, залагайки на тежки трапези или направата на туршии за предстоящия зимен сезон.
Вярно, че в сложното геополитическо положение в което се намираме, леко спорна е независимостта и празнуването и. Вярно е, че действителността ни изобилства от независими от морал и скруполи люде на позиции. Загубим ли обаче зависимостта си от лично човешко достойнство и непреклонна почтеност, загубени сме. Забравим ли големите исторически дати и превърнем ли ги в почивни дни, преминаващи в бясна надпревара по пътища и магазини- също