info@glashatai.com 01:13 19.09.2018

Гуна Иванова: Музиката е мисия за мен, на сцената изгарям


Гуна Иванова: Музиката е мисия за мен, на сцената изгарям Източник на снимката: сн.личен архив

За почитателите на българският фолклор, тя не се нуждае от специално представяне. Един от най-завладяващите гласове на народната музика и един от най-обичаните преподаватели по народно пеене за много момичета и момчета, не само в Перник. Тя е чаровна дама, с която разговорът тече леко и приятно. Тя е Гуна Иванова.

- Цял живот сте на сцена? Какво е тя за Вас?

- Сцената е мястото за работа. В същото време това е мястото, на което изгарям. На Вас и друг път съм споделяла, че 30 минути преди изява и още толкова след не приказвам с никого. Преди изява се концентрирам, а след това се чувствам изпепелена.

- А славата…?

- Ооо,  не съм се взела на сериозно. Приемам комплиментите и познанствата като приятелства. Познават ме хората, вярно. Приемам тези познанства като приятелства. Още един познат повече е още един приятел повече. А приятелите са като част от семейство.

-  А наградите? Важни ли са? В края на миналата година получи една от Перничани?

- В края на миналата година получих една от софийска община “Скритото добро”, другата от перничани, които при една анкета ме бяха удостоили с внимание. В самата 2014-та не съм сторила нищо повече от обикновено. Приемам това признание като натрупване от някаква дейност, хората са решили да изразят признание, за което благодаря.

- Коя е най-голямата Ви награда? Не казвайте на публиката, моля?!

- Ооо, разбира се че на публиката. Но щом искате друг отговор … голямата ми награда са приятелите. Благодарение на тяхната обич съм оцелявала в житейската мелница.

- Приятелите са много важни, но не са единствените, които ни заобикалят, нали?!

- Е има и такива, които намираха начин да ме досмелят през годините. Това е животът: черно и бяло.

- Как преодолявате това смилане? Злоба, завист съществуват в изобилие?

- С обич. Дори на враговете си отвръщам по този начин. Старая се и  лудия да усмиря, пак с обич. Не правя на никого услугата да вляза в тона на завистта и злобата.
- Не Ви ли нараняват, все пак?

- Ами нараняват, разбира се. Старая се да преглъщам.

- Била ли е музиката бягство?
- Признавам, че в имаше дни, в които бях в шок, но  музиката не е била бягство. Тогава тя се оказа спасение.

- Къде и как се ражда Вашата музика?
- В планината се раждат идеите и мелодиите ми.

- Какво слушате, когато не работите?

- Най- малко слушам народна музика. Обичам  Госпъл, слушам Ретро и  Джаз

- Пеенето, създаването на песни са само част от кариерата Ви. Вие преподавате. Възприемаш ли тази си дейност като мисия

- Да по този начин възприемам нещата. И пеенето и преподаването са мисия. Въпреки всичко, което се е случвало в живота ми, все нещо, някой( приятели, колеги, почитатели) или… ме е връщал към песента. Сигурно е мисия, какво друго…

- А младите, какво е да ги заразиш?

- Ами приемам го като успех. Благодаря на Бога че имам тази сила.
Наскоро бях на концерт, в който участваха хорът на Музикалното училище. Там са най-добрите от цялото училище. Хорът е около 20-ина деца и половината от тях бяха мои възпитаници, това ме изпълни с гордост.

Въпросите зададе: Любомира Седевчева


Публикувана на 18.02.2015


0 коментара