Страх, ужас, кръв и непрекъснат вой на сирени, следвани от оглушителна пустота и мъка истинска мъка и отново страх. Това е най-краткото описание на неописуемото, раздиращо душите на хората в Брюксел след вчерашните атентати. То много напомня на емоциите от преди 3-4 месеца в Париж, на тези от преди дни в Истанбул и вероятно ще е същото с онова, което ще усетят бъдещите жертви на терора някъде другаде по света.
Това просто е един от онези моменти, в които вътрешният свят на човек сякаш се продънва, за да осъзнае преходността на всичко останало. В този случай, обаче има вероятност да превърне в реалност клишето „Брюксел вече не е същият” в реалност. И не защото хората от белгийската столица не са свикнали с полиция и военни по улиците, не и защото воят на сирени им е непознат или прелитащите над главите им хеликоптери са нещо ново. А защото ужасът от преживяното и обясненията ще нарушат градените с години и превърнали се в емблема взаимоотношения в този град.
Бях в Брюксел две седмици след атентатите в Париж и само няколко дни след онзи „червен код”, за който свидетели разказват, че градът е бил призрачно пуст. Видях и многото полиция и многото военни. Онова, което истински ме впечатли беше не множеството от езици, цветове и демонстрации на личностна идентичност на улицата. Бях във възторг от свободата и чувството за сигурност, което живеещите там изпитват. Те бяха изписани на лицата на прибиращите се посред нощ жени, които по никакъв начин не ни отразиха въпреки многобройността и шумността на веселяшката ни група, говореща на непознат за тях език.
Това усещане за сигурност ще бъде променено. То е разбито не само от тътена на вчерашните взривове. То ще бъде смазано от елементарността на обясненията за него. Разнопосочните на пръв поглед коментари гравитиращи около „ние добрите” и „те лошите” и доказващи, че всеки гледа и коментира от собствената си камбанарийка: политическа, религиозна или просто подвиква някаква теза, за да се хареса на началството или от глупост – да бъде в крак с всеобщото крещене, те ще са тези, които ще променят ситуацията. Те ще преобърнат общественото мнение. Нелепо е, че нормалният човешки страх се използва за промиване на мозъци и обслужва политически, корпоративни и всякакви други интереси, които апропо доведоха нещата до тук. Насаждането на още повече страх и несигурност, че съседът, колегата или случайно движещата се жертва в метрото до теб са виновни само обслужва интересите на терористите
Иначе на страха и очите и ушите са големи, нали така. Лесно е той да се разпространява, толкова е лесно колкото да хванеш няколко ненормалници, които да се взривят насред множеството и да убият невинните. Защото елитът- него го пазят, за да продължава да дерибейства, да съсипва животи и да предизвиква нови атентати. .
Любомира Седевчева