Перничани ходим върху много история. Селището ни е хилядолетно, исторически артефакти, древни светилища, храмове и средновековна крепост са само част от миналото ни. Много малко от жителите на миньорския град знаят за това, още по-малко го осъзнават, за жалост. Дали това е въпрос на възгледи, на възпитание или на липса на усещане за историчност, която да се предава на поколенията можем само да гадаем, но фактът си е факт.
.jpg)
Историята трябва да се показва, затова всяка инициатива, която провокира това е ценна. Показването на историята и разказването за нея се оказа тайнство. Вярно е, че разказите за предците ни трябва да са интересни, но още повече трябва да са достоверни, а опитът да се пренесе съвременник в миналото е висш пилотаж, който често пъти може да се изроди в бутафория. Примери бол. Доказа го и поредното ни участие в Европейската нощ на музеите, която по пернишки си е цяло денонощие.
През деня на хълма „Кракра” децата имаха възможност да се разходят на кон и да стрелят с лък. И ако тези занимания с много въображение може да се обяснят исторически. Все пак войните са били на коне и т.н., то в т. нар. „Улица на занаятите” деца нанизваха мъниста. Няма лошо, трябва да бъде интересно, и все пак липсва историческата доза достоверност.
В нощта на музеите, институцията отвори врати и събра ценителите на миналото и артефактите му, привлече гости от близо и далеч. Не бяха малко хората довели децата си за да им покажат и да им разкажат. В показването и разказването помагаха и специалистите от РИМ.
По традиция свободният вход събра най много посетители в Минния музей. Това вероятно се случва и заради изискването за определен брой посетители, които задължително влизат в група с придружаващ ги екскурзовод. На доста от посетителите им се наложи да почакат между 20 и 30 минути за да видят уникалния минен музей, който разказва историята на минното дело, давало поминък на предците ни и продължаващо да дава хляб на някои перничани. Разказите на част от екскурзоводите се оказаха толкова интересни, че разнородната по възраст и образование публика буквално притаяваше дъх. По-късно в кафенетата и градските автобуси човек можеше да чуе отзиви и сравнения кой гид какво е казал и показал, което със сигурност е висока оценка за работата им.
.jpg)
Влизането под земята в галериите винаги е предизвиквало интерес. Старите начини на изкопаване на въглищата, запазените през годините уреди събират очите на малки и големи.
В Регионалният исторически музей експозициите бяха постоянните.
Две мобилни изложби от фотоси белязаха денят. Те можеха да се видят на историческия хълм край през деня и в залите на музея вечерта. Пестеливо, семпло в текст и снимки е разказана историята на града. Вярно в кратце, но може ли човек да обхване необятното, че и да го разкаже и покаже. Пък и понякога именно тези простички разкази предизвикват най-голям интерес. А всеки спечелен за каузата- история в наши дни е огромно постижение. Все пак тази експозиция дава сведения, които не само гостите на града, но и много перничани не знаят. От постоянните експозиции посетителите получават ясна представа за бита на предците ни и за животът им.
Интересна се оказа изложбата „Уловени мигове на хълма Кракра”. Фотосите разказват не онези факти за средновековните подвизи на Войводата, които знаем от учебниците, а по-скоро за живота на хълма през годините. Те отдават заслуженото уважение на археолозите, проучвали мястото през годините, за посетителите му, както и за животът на мястото в наши дни. Съвременници, посрещали юлския изгрев в последните години могат да се видят и разпознаят на кадрите.
По традиция в последните години посетителите посрещна експонатът от инициативата ”Един експонат- една изложба”. Тази година това е антична бронзова лампа. Малка и много ценна находка от II-III век, открита край Дрен.
И друга традиция беше спазена, своите подаръци и почит получиха дарителите и приятелите на музея на стилна церемония. Повече от 50 човека си тръгнаха с грамоти и подарък.
Да уважат Нощта на музеите бяха дошли председателят на общинския съвет Иво Савов и заместникът му Петър Първанов. Общината беше представена на ниво директор на ресорната дирекция- Юлияна Ефремова
Лоша шега на денят на музея изигра влажното време. В последния момент концертът на самодейните колективи беше преместен в една от залите, което лиши децата от подобаващо пространство за танци, място за потенциална публика съвсем нямаше, не че имаше много желаещи да гледат. Тя и самата идея да направиш преглед на местната самодейност в Денят на музеите няма особена историчност. Иначе децата са талантливи, пеят и танцуват страхотно
Дано лошата шега на времето, която така или иначе вкара малчуганите в сградата на музея, да е спомогнала за някакъв интерес към миналото ни. Онова богато хилядолетно минало, което повечето перничани не знаят.
Текст и снимки: Л. Седевчева
Използвани са снимки на пресцентъра на Община Перник