Сирни Заговезни е, денят в който Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат след седем седмици Възкръсналия Христос, а хората по традиция си искат прошка.
В духа на съвременността и в крак с новите технологии социалните мрежи вече се препълниха, че и започнаха да преливат от искания и даване на прошка. Снимки, свещички, красиви думи, често изпразнени от съдържание, призовават да простим и щедро раздават прошки. Без вяра, че е човешко да се греши и че за всяка грешка има прошка, без елементарно осъзнаване на прегрешението, лошата дума или неправилната постъпка, без дори разбиране, че опрощението е вид спасение за собствените ни души.
Смисълът на това да помолиш за прошка, освен в усещането на собственото ти несъвършенство е и в това да го направиш лично, гледайки в очите озни, който трябва да прости или на когото трябва да бъде простено. Вярно е, има разстояния, които създават определени трудности, но има и изобретения, с които те се преодоляват. Така, че “прости-простено да ти е” поне да бъде чуто лично, а вибрациите в гласа да са мерител за искреност. Искането на прошка е дълбоко личен акт, той е като пристъпването към храм, храмът на човешката душа и на Бога и всяка публичност там е не само излишна, но и опорочаваща.