Казват, че всеки народ си заслужава съдбата, а отношението му към миналото е мерило за неговата зрялост и себеуважение. Днешната историческа дата и по-скоро отбелязването и в Перник бяха поредното доказателство за липсата на цености у наследниците на гордия Кракра. Не за първи път по тези земи честванията на велики дати минават протоколно и по задължение само за градските управници и политици, които днес, както и миналата година и преди … N на брой години се събраха пред паметника на Кракра Пернишки за да поднесат венци и цветя на признателност.
Бяха само те, представители на администрациите на общинската и областната управа и организаторите от Двореца на културата. Неколцина случайно преминаващи граждани даже не се спряхаа.
Под звуците на Духовия оркестър тръгна традиционното шествие, в което участваха пак същите персони.
Както традицията повелява пред Двореца на културата беше издигнато знамето на Перник
Словата на областният управител Ирена Соколова и кмета Вяра Церовска, което беше прочетено от заместникът и Денислав Захариев, също почти никой не чу. А посланията си струваха: "От усилията на всички нас зависят бъдещето и просперитетът. Независимостта на България не е само 22 септември, тя е всеки изживян миг от нашата история – до ден днешен.”, се казваше в словото на кмета Церовска
Областният управител Ирена Соколова пък подчерта, че когато на този ден през 1908 г. княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов обявяват България за независимо Царство, те завършват делото на няколко поколения български възрожденци, чийто идеал е бил изграждането на свободна, автономна и суверенна българска република
За случайно наминаващите в хладния ден и за организаторите на честването пяха и танцуваха самодейците от фолклорен ансамбъл Граовска младост
Как празнуваха перничани ли?! Те не празнуваха, просто имаха един почивен ден в повече. Някои от тях избраха да го прекарат в съседна Сърбия или съседна Гърция, другипрепълниха хипермаркетите, залагайки на тежки трапези, а трети заложиха на слагането на туршии за предстоящия зимен сезон.
Вярно, че в сложното геополитическо положение в което се намираме, леко спорна е независимостта и празнуването и. Вярно е, че действителността ни изобилства от независими от морал и скруполи люде на позиции. Загубим ли обаче зависимостта си от лично човешко достойнство и непреклонна почтеност, загубени сме. Забравим ли големите исторически дати и превърнем ли ги в почивни дни, преминаващи в бясна надпревара по пътища и магазини- също